Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Писалката с която Президентът Георги Първанов подписва договора за присъединяването на България към ЕС, 25 април 2005 г., Национален исторически музей, София.

Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС е договор между Европейския съюз, от една страна, и България и Румъния, от друга страна, за присъединяването на тези две страни към ЕС. В същото време той променя няколко клаузи, първоначално съгласувани от Договора от Ница.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 13 април 2005 г. Европейският парламент одобрява подписването на присъединителните договори за България и Румъния, дефакто потвърждавайки присъединяването им към ЕС. Парламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за“, 93 „против“ и 71 „въздържали се“. България получава малко по-позитивен вот с 522 „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“.

Договорът е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Той е ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и влиза в сила на 1 януари 2007.

Европейският съюз е наднационална организация, чиито принципи и институции са дефинирани чрез приемането през годините на редица последователни международни договори, поради което има множество препокриващи се правни структури.

Договорът за присъединяване от 2005 променя:

както и други договори, образуващи сегашната правна рамка на ЕС.

Пълното име на Договора за присъединяване от 2005 е:

Договор между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави членки на Европейския съюз) и Република България и Румъния, за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз[1]

.

Ратифициране на договора[редактиране | редактиране на кода]

Парламент Дата Резултат Депозиран при италианското правителство
Европейски парламент 13 април 2005 Румъния: 497 за, 93 против, 71 въздържал се.
България: 522 за, 70 против, 69 въздържал се.
n/a
България 11 май 2005 231 за, 1 против, 2 въздържал се. 27 май 2005
Румъния 17 май 2005 434 за, 0 против, 0 въздържал се. 27 май 2005
Словакия 21 юни 2005 102 за, 0 против, 2 въздържал се. 28 септември 2005
Унгария 26 септември 2005 257 за, 6 против, 1 въздържал се. 26 октомври 2005
Словения 29 септември 2005 64 за, 0 против, 0 въздържал се. 30 март 2006
Кипър 27 октомври 2005 59 за, 0 против, 0 въздържал се. 26 януари 2006
Гърция 2 ноември 2005 288 за, 12 против, ?? въздържал се. 24 февруари 2006
Естония 16 ноември 2005 69 за, 0 против, 0 въздържал се. 6 февруари 2006
Чехия 15 септември 2005
6 декември 2005
Сенат: 79 за, 0 против, 2 въздържал се.
Камара на представителите: 155 за, 0 против, ?? въздържал се.
3 март 2006
Испания 24 ноември 2005
14 декември 2005
Сенат: 303 за, 1 против, 0 въздържал се.
Камара на представителите: 247 за, 1 против, ?? въздържал се.
21 юни 2006
Италия 24 ноември 2005
22 декември 2005
Сенат: 313 за, 2 против, ?? въздържал се.
Камара на представителите: 415 за, 3 против, 4 въздържал се.
21 март 2006
Малта 24 януари 2006 65 за, 0 против, 0 въздържал се. 22 февруари 2006
Латвия 26 януари 2006 79 за, 0 против, 5 въздържал се. 5 май 2006
Великобритания 24 ноември 2005
7 февруари 2006
Камара на общините: ?? за, ?? против, ?? въздържал се.
Камара на лордовете: ?? за, ?? против, ?? въздържал се.
5 април 2006
Португалия 8 март 2006 216 за, 0 против, 14 въздържал се. 2 октомври 2006
Полша 10 март 2006
30 март 2006
Сейм: 426 за, 1 против, 1 въздържал се.
Сенат: 71 за, 0 против, 0 въздържал се.
3 октомври 2006
Литва 30 март 2006 85 за, 1 против, 3 въздържал се. 27 юни 2006
Швеция 9 май 2006  ?? за, 0 против, ?? въздържал се. 9 юни 2006
Австрия 26 април 2005
1 май 2006
Национален съвет: ?? за, 2 против, ?? въздържал се.
Федерален съвет: ?? за, 1 против, ?? въздържал се.
26 юни 2006
Нидерландия 7 февруари 2006
13 юни 2006
Камара на представителите: 95 за, 54 против, ?? въздържал се.
Сенат: 70 за, 4 против, ?? въздържал се.
31 август 2006
Финландия 19 юни 2006 200 за, 0 против, 0 въздържал се. 2 август 2006
Ирландия 13 юни 2006
21 юни 2006
Долна камара: ?? за, 0 против, ?? въздържал се.
Горна камара: ?? за, 0 против, ?? въздържал се.
16 октомври 2006
Люксембург 29 юни 2006 60 за, 0 против, 0 въздържал се. 10 октомври 2006
Белгия 30 март 2006
20 април 2006
12 май 2006
27 юни 2006
12 юли 2006
19 юли 2006
19 септември 2006
Сенат: 52 за, 8 против, ?? въздържал се.
Камара на представителите: 115 за, 14 против, 1 въздържал се.
Брюкселски парламент: 77 за, 6 против, ?? въздържал се.
Парламент на френската общност: 57 за, 0 против, 3 въздържал се.
Фламандски парламент: 79 за, 29 против, 0 въздържал се.
Валонски парламент: 61 за, 14 против, 1 въздържал се.
Парламент на немската общност: 25 за, 0 против, ?? въздържал се.
19 октомври 2006
Франция 27 юни 2006
3 октомври 2006
Народно събрание: 514 за, 0 против, 0 въздържал се.
Сенат: 307 за, 0 против, 2 въздържал се.
6 декември 2006
Дания 21 ноември 2006 Датски парламент: 97 за, 2 против, 15 въздържал се. 5 декември 2006
Германия 26 октомври 2006
24 ноември 2006
Бундестаг: 529 за, 12 против, 10 въздържал се.
Бундесрат: 69 за, 0 против, 0 въздържал се.
20 декември 2006

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]