Митовете нямат буквален смисъл, може би защото са възникнали преди буквите като устно творчество. Но това ги прави изключително удобни днес, когато буквата е в отстъпление и пречи на екрана и дори на закона


Тя била дъщеря на финикийския цар Агенор. Толкова красива, че Зевс се влюбил от пръв поглед в нея. Легендата премълчава една подробност - финикийските знаци (сиреч парите) ли са се родили преди Европа или Европа - преди парите. Изглеждат като близнаци. По онова време, макар и тъй далечно на сексуалната революция, и боговете са обичали да се превъплъщават на различни животни, например бикове. Така направил и Зевс спрямо Европа. Яздейки този плаващ (!) бик, тийнейджърката стигнала до о. Крит, който бил доста скрит от погледа на баща й. Там тя родила самия цар Минос - толкова мъдър, че по-късно станал арбитражен съдия в подземното царство. Бащата на Европа пратил всичките си синове да я търсят със заръката да не се връщат без нея. Нито един от тях не се върнал. Така че, драги приятели, не пращайте децата си да търсят Европа. Да ходят да търсят щастието си или каквото искат и където искат. Но Европа...Това сте вие. Не пращайте децата си да търсят и вас. Вместо тях да се завърнем ние към легендата. Може да се каже, че Европа започва от критско-микенската култура Но между своите прелестни чудеса тази култура включва и лабиринта - двореца затвор на чудовището Минотавър. Посейдон (нямам предвид американската ракета), да не остане по-назад от брат си Зевс, също се превъплътил на бик и така съблазнил съпругата на мъдрия Минос. Та от тази греховна любов се родил Минотавърът. Дворецът затвор на това чудовище, лабиринтът, е една от най-точните алегории на властта. Влезеш ли в нея - няма излизане. Чудовището ще те разкъса неминуемо. Освен... ако не си свързан с нишката на една много чиста човешка любов. Цялата европейска история чак до днес се блъска в тези кървави лабиринти, дворци и затвори. А нишките днес се късат, както отбелязваше Цветан Стоянов в своята книга за алиенацията (болест, тръгнала от Европа). Да си припомним, че лабиринтът е шедьовър на гениалния и завистлив архитект Дедал. Така че, може би и за политиката трябва да се каже, че е рожба на таланта и завистта. За да не издаде тази тайна, Дедал бил арестуван от Минос, но успял да избяга, като направил изкуствени крила за себе си и за сина си Икар. Икар е останал с по-добра слава от баща си, защото е станал жертва на порива си към слънцето. През Втората световна война англичаните, излитайки от остров Крит, го наричаха своя непотопяем самолетоносач Такъв е животът на легендите - те пребъдват повече чрез своите иносказания и предсказания, отколкото чрез своя прав текст. Те нямат буквален смисъл, може би защото са възникнали преди буквите като устно творчество. Но това ги прави изключително удобни днес, когато буквата е в отстъпление и пречи на екрана и дори на закона. Що се отнася до географското понятие Европа, първоначално така се е наричала една обширна област, съвпадаща с нашето родно местоположение на Балканите. (Един учен би се изразил: Европа - една от петте провинции в диоцес Тракия.) Ето защо винаги се дразня, когато търсим себе си вън от себе си. Дори не зная как се нарича тази игра. Първоначално Европа съвпада и с елинско-тракийския ареал. Това е люлката на европейската цивилизация. Наистина надменните елини са считали траките за варвари, които пият виното неразредено. Но това, което днес се величае като Шенгенска Европа, за античните благородници на духа не е било нищо повече от terra incognita. Наистина бесите, населяващи Горнотракийската низина и Родопите (значи баш хората на Орфей), са били считани за артистични разбойници. Но ако те продължаваха да съществуват и днес отделно, а не само в нашата кръв и в нашите сънища, биха могли да коригират героя от Лайпциг: За какъв разговор с немските коне става дума? Много преди братята Кирил и Методий да преведат за българското царство Библията, още в IV в. Блажения Йероним покръсти бесите и преведе Библията на техния бесен език. Е, какво от това? - ще каже днешният г-н Г. Балкански. - Колко струват всички тези приказки, след като немските мускали са по-скъпи от моите, а супата е по-евтина от чорбата?! Няма нищо по-безнадеждно от това да оспорваш прагматичното мислене днес. Постоянното разделяне на Европа чрез ужасни стени - шенгенски, берлински, железни, схизматически, анастасиеви и пр. - стени, които падат като гилотина на едно и също място - това е постоянната трагедия на България. Така че не само разбирам, но и напълно споделям силното общо желание да се преодолеят бариерите между нас и Западна Европа, да се постигне това, което някога наричаха "Европейски концерт". Днес обаче някои смятат, че има печатна грешка и става дума за европейски концерн. Това влечение на нашия народ не е конюнктурно. И той не трябва да бъде подложен отново под ножа на онзи недобре изяснен исторически механизъм, който разсича Изтока от Запада. От всичко, което може да си намисли човек, приобщаването на България към общоевропейските правила - това е най-безспорният компонент на една истинска наша национална концепция. Всяка крачка към нейното осъществяване е огромен успех. Но признанието или отрицанието на този успех в името на каквато и да било партийна политика просто го анулира. А така е ставало многократно. Въпросът е дали сега България става съпричастна към процеса за единна Европа от Атлантика до Урал, както казваше Де Гол, за да въодушеви духа на Хелзинки, или става дума за нашето участие в поредното разделяне на Европа. Ако е тъй, нашата историческа памет трябва доста да се замисли. Всичките ни присъединявания към разделена Европа до днес са били погрешни. Колкото и да говори за глобализъм по-висш от националния аспект, колкото и да говори за мултиетнически модели, Европа не може да скрие факта, че поглъща Изтока, след като го натрошава на национални държави. След края на студената война, който имаше характера на безусловна капитулация, като че ли всички държави и държавици, които е имало някога на Изток, бяха призовани да възкръснат. Появиха се и такива държави, които никога не са съществували де факто. Само Русия, въпреки всички невероятни самоубийства, които направи, за да се разпадне, продължава да бъде по-голяма, отколкото би трябвало, за да влезе в Европа. Тя продължава да бъде по-голяма от континента опитва се да влезе с всички сили в устата на Европа, но не може. Затова ли има антируска истерия, а няма антинатовска. В този контекст може да се запитаме защо евреите могат да бъдат благодарни на българския народ, който ги бил спасил, при това без да дава човешки жертви, а ние считаме за национално унижение да бъдем благодарни на Русия, че е пожертвала 200 000 свои чеда, за да се появи Третото българско царство. Тъй като и без друго нагазих в политиката повече, отколкото искам, бързам да се върна към легендата за Европа. Тя като че ли притежава способността за разширяване на съзнанието за пренасяне от една земя в друга. Тя непрекъснато разбърква географията. Неслучайно учените смятат, че митът за Европа съдържа в себе си патоса на елинския колонизъм. Във всеки случай експанзията на географското понятие Европа потвърждава такава идея. Днешният континент Европа има една неубедителна, почти измислена, граница - източната. Поради това някои открито вярват, че Европа и Азия са един континент - Евразия. Европа е само голям полуостров - твърдят някои. Да, преминавайки Урал, ти не се сблъскваш с "нов свят", както това се случва в Африка, Америка, Австралия (да не говорим за Антарктида). Но достатъчно е да сравниш Китай или Япония с Франция или Германия, за да разбереш, че това просто не може да бъде една и съща легенда. Но липсата на охранявана от очевидност граница е разрешила на Русия да се разгърне спокойно на два континента. Тогава какво е бъдещето на легендата? Нима част от Европа, и то огромна част от нея, ще остане завинаги извън, защото не може да бъде погълната? Или Русия ще загуби Сибир? Но кой друг може да има законни претенции над тази огромна територия? Напълно разбираемо е, че Европа се страхува от своята легенда. Щом Зевс веднъж се е превъплътил на бик, какво му коства да се превъплъти на мечка и да отнесе Европа на остров Сахалин? Лично аз виждам щастливия изход - хепиенда, от този ужасен политико-исторически лабиринт в едно бъдещо ново "разширяване" на континента Европа. Турция вече се е метнала на стъпалото на европейския трамвай. И какво пречи утре Мала Азия да стане Мала Европа? А Сибир просто ще си смени адресната регистрация. Представяте ли си какъв свеж вятър ще оживи легендата за Европа? Това е най-добрата утопия за най-добрия от познатите ни светове. Но не мога да се хвана на бас, защото няма да съм жив, когато това ще се случи или не.

Любомир Левчев